Най-честия гост на безсънията ми

Една любов, дълбока и гладна,
наметнала липсващото в очите ми,
се скита по черно-бялото на града
и търси цвета на тъгите ми.

Една любов, гримирана с меланхолия
влиза в най-самотния бар на земята,
поръчва ми тъмна пенлива горчилка
и плаща със сарказма на спомените.

Една любов, неизпита до дъно,
се излива стипчива в душата ми,
упорита до лудост спори с мечтите ми
и вбесена затръшва вратата им.

Една любов, неумряла навреме,
бездомна, несретна и дрипава,
дълга сянка на най-самотното в мене
е най-честия гост на безсънията ми.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s