Rainforest

Преди да влезнеш,
събличаш живота си пред вратата,
закачаш часовника на стойката за чадъри,
в шкафа за обувки, отляво
събуваш остатъците от деня,
после пристъпваш тихо,
за да не събудиш птиците,
ето – осветявам пътя ти
с дъждовните листа на очите си,
по ръцете ти
цъфтят греховни малки мисли,
по кожата ти,
с аромат на печени ябълки с канела,
се стича гъст нектар
и полепва по сетивата ми,
храниш ме с гальовни думи,
в очите си откриваме
обратната страна на себе си,
където сме по-истински,
диви се скитаме
в тропическите гори на любовта
и няма друго сега, освен дланите ни,
обвиваш сърцето ми с лиани
и се губим в паралелни светове…
После пристъпваш тихо,
за да не събудиш птиците,
ето – осветявам пътя ти
с дъждовните листа на очите си –
в шкафа за обувки, отляво
обуваш остатъците от деня,
вземаш часовника от стойката за чадъри,
и обличаш живота си пред вратата,
преди да излезнеш.

Advertisements

One thought on “Rainforest

  1. Malina каза:

    Попитали Робърт Мичъм какво прави сега, след толкова слава назад във времето…
    Събуждам се рано сутрин, разтърсвам дърветата, за да събудя птиците и поздравявам деня.
    Аз поздравявам теб.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s