Тихо, за из път

Тихите ти ръце, майчице,
грижовно заключват
преди мръкнало портите,
с горещото на дланите
усмихнато топлят вечерята,
с вдлъбнатото от сърповете
галят страховете ни,
на житото с осилите
зашиват раните,
с прогонената умора
постилят миндерите,
приспиват ни с млякото,
стекло се от менците,
после втъкават нежност
в шарените месали,
чакат луната да изгрее
и омесват по равно, майчице,
сълзите, болките и
сърцето ти в нощвите,
с надеждите ти завтасват хляб,
изпичат го в жаравата
на първите слънчеви лъчи –
неизбежни като отлитането
на птиците и със силата,
стаена в най-тихото им,
го затъкват вместо в торбите,
между ребрата ни, майчице
и ни изпращат по дългия път.
Тихите ти ръце, майчице…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s