Два умрели гълъба на площад Сан Марко

В синята тишина на Канале Гранде,
с ритъма на весла от гондоли,
с тъжна карнавална маска
си тръгва, обвита в мъгли любовта.
Пощадих те – под Моста на въздишките
целунах за сбогом брокатените й устни,
вместо теб осъдих себе си на смърт
и с ръцете си – два умрели гълъба
на площад Сан Марко,
отблъснах изящните й форми
по солените улици на града.
Не те предадох! В Ка ДеОро,
най-красивия дворец на лагуната,
в жертвения олтар на верността
положих  сърцето си,
в тържището за риба, на парчета,
продадох остатъците от себе си,
в базиликата на Свети Марко
запалих свещ за опрощение на самоубийците
и сега се връщам към дланите ти,
плъзгам се по присмеха на блудните Дожи,
пропита с тъги се нося по каналите,
разливам се по брега на морето на отчаянието
и търся достатъчност в любовта ти,
за да построя кораб и да го прекося.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s