Птица

Дните ми се случват,
аз на тях се случвам,
оставят отпечатъци
или незабележими отминават –
в зависимост от формата на сънищата,
от предвещаните тревоги,
от количеството обич във минутите,
или от умората, брояща прешлените.
Отмятам двайсете и четири
квадратчета на неизбежното
и дишам в разграфеното пространство
между слънцето и луната,
между луната и слънцето –
в изгрева все още съм цяла,
с изкачването на деня се разпадам
на досадни проблеми и недостиг,
по обяд посрещам липсите,
в убийствения припек на следобеда
започвам да се нищя
на закъснели срещи и умора,
и се спускам на тънки струйки
към привечерите,
които са създадени за любов –
ако има кого да обичам,
ако няма, постилам на масата самотата
и до полунощ пия горчилка с римите,
после заспивам и сънувам,
че съм птица, която лети
над покривите на дните
и нехае за съществуването им.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s