Списък на нещата, които да избягваме, когато пишем

откъс от книгата Пинокио & Робинзон
Алберто Мангел

Неща, които се избягват в литературата
– Психологическите особености и парадоксите : убийства, извършени с наслада, самоубийства, извършени с удоволствие.
– Необичайната интерпретация на някои текстове и персонажи : женомразието на Дон Жуан и други.
– Двойките главни герои, които са твърде различни : Дон Кихот и Санчо, Шерлок Холмс и Уотсън.
– Двойките еднакви персонажи като Бувар и Пекюше. Когато авторът измисля черта от характера на единия, трябва да измисли такава и за другия.
– Персонажите, описани чрез чудатостите им, като при Дикенс.
– Всичко ново или учудващо. Културният читател не обича много да бъде изненадван.
– Безплодните игри с времето и пространството : Фокнър, Борхес.
– Откритието, че истинският герой на романа е прерията, джунглата, морето, дъждът, мрежата за ловене на риба.
– Поемите, ситуациите, персонажите, с които читателят – Боже опази – може да се идентифицира.
– Изразите, които могат да се превърнат в поговорки или цитати; те са несъвместими с целостта на текста.
– Персонажите, които рискуват да се превърнат в митове.
– Странните изброявания.
– Богатият речник. Синонимите. Точните думи. Всичко, което се стреми към яснота.
– Описанията, които изграждат картини, вселените, претъпкани с физически детайли, като при Фокнър.
– Задните планове, околната среда, атмосферата. Тропическата жега, опиянението, гласът от радиото, изразите, повтарящи се периодично, като рефрен.
– Книгите, които започват или завършват с метеорологични детайли. Прочувствените софизми : „Задава се вятър! Трябва да опитаме да оживеем!”
– Всички метафори, най-вече визуалните. Също и метафорите, заети от земеделието, корабоплаването, финансите. Като при Пруст.
– Антропоморфизмът.
– Книгите, които се изграждат върху други книги. Одисей и Одисея.
– Книгите, които се стремят да бъдат менюта, албуми със снимки, маршрути, концерти. Всичко, което може да провокира картина. Всичко, което може да провокира филм.
– Това, което е извън сюжета : домашни сцени в полицейски роман. Драматични сцени във философски диалог.
– Очакваните неща. Патосът и еротичните сцени в любовен роман. Загадките и престъпленията в полицейския роман. Призраците във фантастичните разкази.
– Суетата, скромността, педерастията, липсата на такава, самоубийството.
В края на този списък достигаме, разбира се, до липсата на каквато и да било литература.

откъс от книгата Пинокио & Робинзон
Алберто Мангел

http://chilly.blog.bg/izkustvo/2009/12/06/spisyk.449509

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s