Безпокойството на Фернанду Песоа

Безпокойството на Фернанду Песоа
се спуска по улиците на Лисабон,
смесва се с тълпата герои
на овехтели романи,
пресъздаващи себе си –
неверници,
щастливци,
единаци, които
бъркат самотата със страдание,
спъва се в доволните и не искащи
нищо повече от вечерята си,
придружава до ъгъла вдовица,
наметнала овехтялото палто на мъката,
невъзможно се изкачва
по високите токчета
на чуждата любов,
заслушва се в листопада,
бленува принадлежност,
оглежда се във водите на Тежу,
поема по моста Васко да Гама,
открива се в движението на камък,
хвърлен към най-дълбокото на реката,
после отново изплува и не се познава,
слиза в душата си,
дотяга си от несбъдване,
от смътни тълкувания на нищото,
от баналност,
по средата на площад Фигейра,
от тракането на пишещите машини
се събужда от себе си,
усмихва се на старите картички по витрините,
уморено от необходимостта да има илюзии
присяда до представите за живот и смърт,
вади от джоба на промеждутъка
бял лист и изписва с вопъла си:
„Omnia fui, nihil expedit“*
после го задрасква и пише:
„Вече знам всичко“**

____________________________________________________________

* „Omnia fui, nihil expedit“ Septimus Severus – Бях всичко, нищо не си струва.
**“Буда, който проумял празнотата на нещата, излязъл от екстаза си с думите: „Вече знам всичко““

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s