Последната сълза на жената на мореплавателя

Знам, че ще се върнеш и ще бъде здрач
от хоризонта ще се спуснеш с мрака,
понесъл две дебелостенни делви във ръце –
едната – пълна със изгубения ми живот
а другата – с дима от всички парни кораби, които ни деляха.
След теб на вятъра ще се развяват бели мачти,
като мечтите ни, от бурите съдрани,
от очите ти ще падат огнени кълба –
от миналото оцелелите пожари,
ще се разбиват под краката ти вълни –
на нежността последните стенания,
в косите ти, солени, ще са полепнали вини,
а устните ще са напукани от жажди.
Знам, че ще се върнеш и ще бъде здрач,
здрачни са очите ми отдавна от очакване,
ще начупя дебелостенните ти делви за кирпич,
от съдраното на мачтите легло ще ти постеля,
ще сгрея изморените си длани в твоите очи,
хляба със вината във косите ти ще посоля,
в две чаши ще налея последните останали сълзи
и ще пием за морето, което всичко ни отне,
едничка любовта оставихме за себе си.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s