Дъждовна

Заплитам, Дъждовна, самотите ни,
преди да се се излееш над земята те откривам,
преди да се огледаш в улиците, знам, че идваш,
от стъпките ти, тихо крачещи до моите
замирисва на озон и дългоочаквана
се плисваш над пустинята ми,
стичаш се на тънки струйки в нощите ми,
ромолиш в дълбокото на мислите ми,
в улуците на чувствата ми се разливаш,
спускаш се по нанадолнището на мечтите ми
превръщаш се в река, потекла на годините в проломите,
засмукваш сърцето ми във водовъртежа на смеха си,
поливаш любовно, на капки, дните ми,
мусонна ненадейно ми се случваш
и съдбата ми във бреговете си повличаш.
Кажи ми, Дъждовна, трябва да зная –
ти сезон ли си или си климат?

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s