От върха

Пред мен –
децата ми –
ливади,
по които бродят дните,
пролетта –
червеното във бузите,
ветрове –
оброчища в сърцата им,
слънца –
изгряли в ъглите на устните им,
пътища –
артерии, крепящи бъдещето им,
реките –
болките им да отмиват,
звезди –
притихнали в косите им,
луните –
сърповете на мечтите им,
морета –
шепота на бляновете им,
баирите –
да не залиняват мускулите,
дърветата –
небето лесно да достигат,
пръстта –
отново себе си да преоткриват,
обичта им –
огън, мрака да огрява,
обичта ми –
силата, която ги калява
и усмивката ми –
сбъдната, когато си отида,
от дълбокото на болката,
с най-светлото, най-нежното на любовта,
тъгата им, неутешимата, да залича.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s