Изстискваш от душата ми нектар

На мъжът ми

Когато ме гледаш,
океаните се събират в очите ти,
вълните им тихо облизват кожата ми,
полепват като капчици роса
и разхлаждат тежкото на дните ми.

Когато ми се усмихваш
изстискваш от душата ми нектар,
наливаш го в кристални чаши
и ми го поднасяш за закуска
в най-безсмислените иначе утрини.

Когато ме докосваш
през мен потичат с пълна сила
живителните сокове на сътворението,
Амазонка плисва с цялото си пълноводие
и се раждат вековни дъждовни гори.

Когато ми говориш
се появяват нови галактики,
раси, езици, религии и вероятности,
а в искрящото на думите ти
намирам смисълът на живота си.

Ако си отидеш,
океаните ще се излеят в космоса – без брегове,
във вселената ще зейнат черни дупки,
Амазонка ще пресъхне,
ще умрат горите, климатът ще се обърка,
ще настъпи световен катаклизъм
и бъдещето няма да е същото
без нектара на чувствата ти.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s