Пътят към Хaдес

Нека ти разкажа
за пустинята Намиб,
чиито древни пясъци
раждали воини
с дяволи вместо очи,
с катран вместо кожа,
с мускули като скали…
Непреклонната им воля
отклонявала пясъчни бури,
гръмогласните им викове
акостирали кораби,
стрелите им сваляли звезди
и ги превръщали в диаманти.
Били наемници на империи
и султанати, гладиатори
и убийци в тъмните полиси.

Нека ти разкажа
за един от тях,
който носел сушата
на пустинята в сърцето си,
бил по-свиреп от вълк,
по-безпощаден от римски съд,
по страшен от смърт.
Крачките му люлеели земята,
с гърдите си спирал
запрегнати в колесници коне,
чупел лъвски челюсти
с двете си голи ръце,
надвиквал се с урагани
и нямал нито господари,
нито богове.
Създавал легенди
за победени легиони
за отстъпващи в ужас армии,
за несметни богатства,
за пирове с човешка кръв…

Нека ти разкажа
как в последната си битка,
подкосен от хиляда стрели,
паднал и разцепил земята,
и по нея потекли
водите на Ахерон*,
и го понесли към прегръдките
на бенгалските течения,
към брега на скелетите,
към най-високите дюни
на намибийската пустиня,
към вратите на ада,
през които никога не бил излизал…
Но не така свършила битката
и не с това го запомнили
закоравелите души на легионерите.
Митът се родил, когато
над окървавеното поле
се понесли думите му
и отекнали в сърцата им:

Любима моя,
най-накрая стъпих
на пътя към Хадес,
и ще те открия.

_______
*Ахерон – река на болката, една от петте реки в подземното царство на Хадес.

Advertisements

2 thoughts on “Пътят към Хaдес

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s