Картина, на която й липсва синьото

Ветровете ни пръснаха по света
като песъчинки след пустинна буря,
и сега скърцат между зъбите
и ги трошат. Жадна съм.
За любовта, за ръцете ти,
за погледите, за думите ти
и за теб, живеещ между мислите
и създаващ несъществуващи понятия,
като вярност към спомените,
въображаеми разстояния
и незначителни малки липси.
Оста̀ви след себе си мечти,
сгънати като оригами –
красиви и безсмислени.
Оста̀ви осиротели залези
и безнадеждност в стъпките.
Оста̀ви ме незавършена,
като картина, на която й липсва синьото.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s