Живот

С теб никога
не сме се обичали много, Живот…
Като на сирак
ми подхвърляше залъци,
подритваше ме като псе,
аз ти отмъщавах с непокорство –
рисувах по жестоките ти длани стихове,
влюбвах се и раждах нови светове.
После ти погребваше мечтите ми –
аз отново ги издигах от калта.
Давеше ме в самота –
научих се да плувам през тъгата.
По пътя ми издигаше огромни планини –
открих небето и, че мога да летя.
Не се ли измори, Живот?
Знаеш, че накрая аз ще победя –
по-богата съм със любовта
в зениците на близките.
По-прощаваща и милостива съм
от твойте сто години подаяние.
По-вечна съм от  теб два метра под земята.
Не можеш да ме победиш, Живот,
защото в мен живее нещо истинско –
в мен живее доброта,
която до последният си дъх,
на който си ограбил, ще раздавам…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s