По себе си

Няма път за връщане от тишината,
поемеш ли по стръмните й нанадолнища,
удавиш ли очите си в безсилието,
посегнеш ли към чашата със безразличието –
мъртвец си и убиец си на себе си.
Няма пътища, когато не обичаш,
дете на навика, в нищото се скиташ,
със стъклени очи на лунатик
не можеш никога да видиш слънцето,
живееш във утробата на сивото
невъзвращенец – всичко в миналото си раздал,
сега се скиташ в празното,
като Сизиф търкаляш камъка, но не нагоре,
по себе си надолу се катериш
докато не намериш себе си,
а тишината не е нищо повече от преоткриване
и на земята няма еднопосочни пътища
само знаците така са нарисувани и ти –
дете на самотата, съвсем наивно им повярва.
Той също им повярва. После го разпънаха.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s