Очакването изнемощява сърцето*

Хиляда нощи ненаситно го мечта,
заточена във кула от очакване.
С душата си живота изтък̀а –
откриваше го в хиляди лица
срещаше го на измислени места –
мечтите й препускаха като коне
от спомените сътвори красиви светове –
роди му няколко деца,
той изз̀ида топлина вместо врата,
с влюбените погледи скалъпи покрив,
посрещаше го с изворна вода
а той намяташе я с ласки.
Обичаше го до изнемога.
И го ненавиждаше до изнемога.
После един ден той умря.
За първи път на гроба зарида,
посади хиляда детелини –
по една за всяка капка обич,
изляла се от вените във самотата.
Поля ги със тъга,
поседна малко и си тръгна.
Беше хиляда и първият ден –
денят, в който той се върна.
Отвори незаключената порта
разчисти бурените, викаше я,
тя не му отвърна, дори не чу.
Позна я единствено по косите.
В очите й лежаха умрели мечтите,
в ръцете й спяха неродените му деца,
в камината гореше незапаленият огън
и тя го попита: Кой си ти? –
загледа я, а изнемощялото й сърце
промълви: Това ти ли си, Самота?

______________
*- Притчи 13:12
Отлагано очакване изнемощява сърцето,
а постигнатото желание е дърво на живот.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s