Мъжът, който търсеше любовта си

Той знаеше някои неща за любовта-
знаеше, че е със цвят на люляк,
че ухае на египетски жасмин
и праскова, полята с мандаринов сок, и мед,
знаеше, че има досадния навик
да се крие в очите,
да оставя лъжливи следи –
като първият ритъм на песен,
звучащ във сърцето му
или мечтите, които пръскаше
като есенни листа сред дните му.
Всъщност – познаваше я доста добре –
като всеки добър преследвач.
Знаеше, че е красива,
защото понякога намираше
следите й в градините –
с причудливи цветове и форми
на рози, божури или маргаритки.
Знаеше, че е добра,
защото идваше и го приспиваше,
и оставяше в съня му.
Знаеше, че спи леко като малко дете,
защото понякога в просъница чуваше
как стъпките й си отиват,
събудени от птиците и изгрева.
И знаеше, че един ден ще я открие –
ще я сграбчи точно преди
да се мушне под миглите
или ще я целуне преди розите,
или пък някой ден ще успее
да се събуди преди изгрева
и никога няма да я остави да си отиде.

Ако някога го срещнеш,
ухаеща на египетски жасмин
и праскова, полята с мандаринов сок, и мед,
тананикаща си първият ритъм на песента,
която звучи във сърцето му
и криеща любовта във очите си,
ще е толкова нелепо и тъжно да го подминеш…

Погледни го!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s