Отломките на залеза

Вече не съм пристанище за любовта ти –
сега съм пепелище от война, разнасяно от вятъра.
Умряха чувствата, простреляни
в онази тъжна битка между теб и любовта ти.
Посоките на твойте настроения
пречупиха безпътните весла,
умряха всички нежни погледи, удавени
в стотиците отивания и завръщания,
умряха думите за обич във вихъра на времето.
Не се завръщай – няма нищо в нищото…
Очите ми – обърнати в морето кораби
ще срещат вечността самотни.
Птиците, осиротели без любов,
не ще се върнат никога по палубите,
а съжалението, с което ме прегръщаш
от спомените ще изстисква само болка.
И нищо няма да възкръсне,
когато в разкаяние се върнеш
наметнат с най-тъжната любов,
доплувала с отломките на залеза.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s