Липсваш ми

Потапям се в кехлибар с малко лед,
после сънувам с отворени очи
не теб – вървя по острието на липсата ти,
бълнувам поглед, докосване,
няколко пропуснати удара на сърцето,
сънувам тежестта в стомаха си,
очите, с които казвах обичам те,
ръцете, с които ме носеше като малко дете,
лекотата на стъпките, смехът
и как бях луда луда луда,
и как пиех кожата ти и дишах с устните ти,
и как ме обичаше – не просто ей така –
обичаше ме като в най сладкия любовен роман,
обичаше ме с всяка клетка от тялото си,
с очите си, с дланите, с думите,
обичаше ме до изнемога –
до последната капка,
до последната дума,
докато не покори всеки миг от съзнанието,
докато не потече във вените вместо кръв.
Липсваш ми като глътка въздух,
липсваш ми сега –
в топлината на най тъжния залез.
Липсваш ми в осъзнаването,
че съм безнадеждно влюбена
и ме плаши утрето –
спомените потъват във времето
като капка роса в пустинята,
несъществуващият дъх по устните
ще изгаря кожата
и съвсем осезаемо ще чувствам
празното място до рамото.
Липсваш ми
не защото те обичам,
не защото изгревите няма да са твои,
не защото няма да те целуна никога.
Липсваш ми
защото ме е страх да бъда отново
студена, безлюбовна и безразлична,
и сивота да разяжда дните ми.
Липсваш ми….
Господи, колко ми липсваш…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s