Импресия Г(няв)

Пътят ми от работата до вкъщи се извива покрай реката като тънка стрела от усещане, че Господ току-що е създал земята – красива, пълнородна, дал й е дървета да диша, разклонил е вековните им клони според настроението си, постал е пищни зелени ливади, допълнил е мечтанието си с изгреви и залези, с нискостелещи се над водите мъгли,  после ми е дал разум, за да ме разграничи от себе си и да ми даде ясно да разбера, че това е неговия си покой, не моя. Преситена съм от красота, наводнила ме е. Ливадите са ми прекалено тучни, дърветата са ми прекалено изящни, изгревите са прекалено кукленски, залезите – прекалено розови, зеленото ми идва в повече, до степен, в която се чудя как ли изглежда пустинята. Свикнала съм им. Скучни са ми.

Не бързам да се прибера. Винаги избирам най-дългия път. Отбивам към острова, който подпира гръбнака на моста точно по средата и се спускам към брега да храня птиците с хляба, който съм купила за вечеря. По пътя един мармот се промъква доверчиво към острите върхове на обувките ми, проверява степента им на ядливост, киха, разсмива ме и се отдалечава разочарован нанякъде. Избирам си камък от който да виждам възможно най-много река и най-малко суша, изхлузвам обувките си, патиците като че ли чакат точно този жест, който за мен означава умора, за тях, очевидно – хляб и заприиждат на малки групички да си получат вечерята или да покажат на малките си  още един начин за оцеляване. Оставям съзнанието си да се рее по лъскавото на перата им, троша в дланите си филиите, мислите, живота си и чакам. Чакам гневът да изпълзи от мен, обагрен в пурпурното на залеза, да се спусне по бързеите, да побушува още малко в пяната на вълните им, да завие при големия разлом на реката по-надолу, да се разлее в широкото й, да излезне на някоя ливада, пребоядисана от мрака и накрая да утихне в гнездата на птиците.

Хвърлям последните трохи на едничката останала патица, неотплувала със сянката на залеза, обувам отново високите токчета на умората, намятам  неизбежното и съм готова а се прибера – притихнала и безхлебна.

Advertisements
Posted in: Без категория | Tagged:

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s