Тежък махмурлук

Идваш всяка нощ в съня ми,
хващаш ме в капана на невъзможното,
докосваш нежно ръката ми
и вървиш редом с мен
през неописуемите светове.
Пресичаме пустинята
на ежедневието –
сигурни, нежадни
и спираме в оазиси
не като спасение,
а като едем,
като въздишка
като пълнота,
полагам в скута ти косите си
и не говорим никога,
единствено очите ни
споделят истината,
дланите намират любовта,
а останалото е
отдавна забравено
отдавна прогонено
бълнуване за несамота.

След изгрева
ми остава само едно сърце,
което заспива,
само едни очи,
които не виждат в деня,
само едни ръце,
които не те намират
и едно безумно усещане,
когато те срещна случайно –
за тежък, убийствен махмурлук,
защото, дори да не знаеш,
вече съм те изпивала.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s