Прераждане

Понякога
трябва да спреш за малко,
да скъсаш връзките в сърцето си
да забравиш спомените
и грешките си да простиш,
да спреш преди отново да закрачиш,
да пренаредиш душата си,
реките да обърнеш.

Понякога,
когато истински боли,
не трябва да лекуваш болката,
а сивите оковите,
които я задържат да разкъсаш,
очите, които в тъмното я давят
да загърбиш
и дланите, които ласкаво я мамят
да отхвърлиш.

Понякога,
когато всичко е загубено
по-добре e
вместо да умираш – да убиваш –
желания и минало и бъдеще
и всеки трепет на сърцето си,
защото няма повече какво да губиш
и можеш само тихо и самотно
да се родиш за нови спомени.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s