Знам, че трябва – можеш да си тръгнеш

Искам само да прошепна последно Здравей,
да потъна в очите ти със цвят на летен повей,
да се приютя в прегръдката ти със тръпчив привкус
и с дланите ти да танцувам тих последен блус.

Да отрека за миг, че има утре,
очи притворила тъгата да прогоня,
да сложа всички спомени в една сълза
и с първите лъчи като роса да я отроня.

После, знам че трябва – можеш да си тръгнеш.

Не забравяй слънцето, след тебе непотребно,
не забравяй птиците, жестоко смеещи се.
Вземи и нощите, в живота ти вдълбани,
и утрините ми вземи, без тебе тъй банални.

И дланите ми ще ти трябват, за да те намятат,
и устните ми – да ти връщат сладостно негата,
нозете ми, със тебе в сивото да крачат,
и моят дъх вземи, за да топи тъгата.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s