Черна обич

В едно забравено от Бога място
връх на кипарис гони Малката Мечка.
Гръм и ветрове полепват във душата,
окъпано море се смее и преграква.

Над една прокълната от Господа земя
страда черно небе и плачат звезди.
Болна червена луна след залез върви.
Светкавица реже сърцето – боли.

Сред загубени и безнадеждни дни
над разпилени мечти протягам ръце.
И вече нямам душа, и вече нямам сърце –
твойта черна обсебваща обич ги взе.

darknight

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s