Разстояния

Не ме забравяй.
Все още съм тук.
Все още си спомням ръцете ти,
все още си спомням вълните,
които посрещахме,
все още те намирам
в най-имагинерните си състoяния –
точно в мига, когато заспивам
ти се връщаш все същият
и нито тъгата,
нито сълзите,
с които сутринта ще измия лицето си
могат да заличат усмивката ти,
запечатана преди сто години.
Не ме забравяй.
Не ме забравяй
не защото ще се върна
или ти ще дойдеш.
Недей забравя
разстоянията жестоки,
по-безчувствени от смърт.
Недей забравя крачките,
с които стрелях във сърцето ти
нито океана зъл,
удавил същността ни.
Недей забравя думите,
които не написах.
Тях мрази.
А мене не забравяй.
Прости ми.
останаха ми сили
единствено да те сънувам…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s