Като две вълни

Като две вълни се разминаваме,
разбиваме се с пяна във ноща
търсиме се, викаме, не спираме
загубили в безкрая любовта.

Като две луни в света се скитаме,
живеем на измислени места.
Изгряваш ти, залязвам аз
и търсим да се срещнем в утринта.

Като две листа през есен падаме
вятъра понася ни  с тъга.
Студ намята ни безчувствено,
студ от неизказани слова.

Като две стрелки живота мериме
раздялата ли ни сломи така?
Няма да ни върне нищо времето
нито ще забравим нежността.

Като две искри, когато се намериме
себе си ще преоткрием във страстта,
като две звезди ще паднеме,
ще изгорим с последната мечта.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s