Приказка за лека нощ

Отворих вратата и влезнах –
бе замък от виенско стъкло,
погледнах, с очите примигнах,
повярвах, че за мен е било.

Пристъпих напред, осветена,
от мойта си вята, от мойто добро,
повтарях си – има една, устремена
стъпка напред сред сребро.

Огледах се – всичко блестеше
Този нов свят! И в тази минута
може би грешка бе, че още болеше
споменът от пътя до тука.

Поскитах, огледах се в ляво и дясно,
красиво и чисто – никаква скука,
поисках да пипна, но звънко и ясно
в един миг всичко се спука.

От омая отърсена пред онази врата
стоях, мила моя, и просто така,
разбрах – не е лесно само с мечта
да докоснеш живота с ръка.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s