когато си тръгваш

всеки път когато си тръгваш
ноща разпуска коси
и настъпва тъга
затварям очи
не остава нищо след тебе
освен самота
а би могъл да оставиш
поне следа за завръщане
би могъл
да запалиш свеща
да събудиш птиците
преди да си тръгнеш
би могъл
вместо да се сбогуваш
раменете ми да загърнеш
със смешната надежда
че ще се загубиш
някъде преди вратата
и тогава няма да е като всеки път
ще превърнеш мига в лодка
насред най-спокойното море
ще заплетеш завинаги
перли в косите ми
и ще посееш ноща ми
с падащи звезди
всеки път когато си тръгваш
би могъл
би могъл да оставаш…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s