Врата към самотата

Очакването – бавно,
миг след миг,
минута след минута
се слива с твойто аз,
изтича през очите,
сред бръчките в челото
се промъква,
в болка за душата се превръща.
Всеки миг очакване е самота
и е самотен този свят без тебе-
очакването… тихо
със тъгата те загръща.
Излъгано очакване е старостта,
натрупала от чакането мъдрост-
че всеки миг очакване
е бягство от съдбата.
Очакването
е врата към самотата.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s