Мигът преди да завали

Мигът преди да завали,
когато всичко е притихнало,
небето впива се със сетна сила
в остатъците тишина замряла
и през очакването стича се
една първична капка дъжд,
сумракът бавно прегръща деня,
превръща душата в оголена рана –
точно в този, почти абсурден миг,
би могъл да отвориш вратата,
да пристъпиш тихо преди капките,
да заровиш пръсти в косите ми
и съвсем тихо да кажеш „Обичам те…“

После – нека да вилнее буря
и нека с гръм да се разтворят небесата,
устни в устните ти нежно ще допра
и слънчев ще е този ден в душата.

Advertisements

One thought on “Мигът преди да завали

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s