Пристан

Недей тъгува –
дърветата ще бъдат същите
и улиците пак ще те посрещнат,
морето ще разбива пяна в пръстите.

Недей тъгува –
пясъкът ще скърца в зъбите,
вятърът ще брули скулите
и ти ще си отново същият.

Недей тъгува,
че мене няма да ме има –
нали си безнадеждно влюбен
в морето и във платноходките.

А аз, от тебе неоткрита,
бях просто пристана за твойто връщане…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s