Никога

Не искам да си мой.
Никога.

Само така
винаги ще срещам случайно
зелените ти очите,
за миг втренчени,
преди да погледнат встрани.

Само така
винаги ще докосваш случайно
и нежно дланта ми,
за миг замрял,
в очакване мигът да се сбъдне.

Само така
винаги ще чувам случайно
истинските думи,
неизречени в паузите,
преди да си поемеш дъх.

Само така
никога няма да се разпадна на парчета,
като онази чаша чай, изплъзнала се
между погледа ти и дланта ми
в мигът на влюбването.

Не искам да си мой.
Никога.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s