Недялко Йорданов

Когато ми е пролетно-закачливо, около мене пръхти тилилейското стихче на Недялко Йорданов, и всичко наоколо като че ли се смее, гъделичкано от щастие:

Там в тилилейската, там във злодейската
гъсто гъстейска гора
страннно чудовище има леговище
скрито в една пещера.

Стъпва със лапища…Спъва се в трапища.
В трънища и във бодли.
Скъса си вече всички чорапища.
Левият крак го боли.

То е страхотнище! Но е самотнище…
Тъй си живее без шум.
Хем е чудовище, хем е тъжовище,
дето си плаче на ум.

Туй Торбаланище спи под юрганище –
сто килограма листа.
Носи си гащерки. Храни се с мащерки…
С никакви други неща.

Нито е лошаво, нито е рошаво
Даже е с хлътнал корем.
Даже очищата, даже ушищата
са му човешки съвсем.

Само че, само че… Някакво камъче
счупи му предния зъб –
както си хрускаше, както закускаше –
и си умира от скръб.

То е суетище… И е поетище.
Дращи скалата със нож.
Киха и пише си стихчета- кихчета –
хремаво в дългата нощ.

Свърши си всичките хапчета- лапчета
Мъчи го грипът свиреп.
В девет куплетчета – сто епитетчета:
всичките те са за теб.

Ах, туй чудовище пази съкровище…
Някой ще каже: дрън-дрън.
Скривай сълзичките, стискай очичките,
за да го видиш на сън.

Advertisements

2 thoughts on “Недялко Йорданов

  1. ntpeniashki каза:

    Прекрасно и силно стихотворение!
    Много ми хареса!
    Приеми моите адмирации!
    Николай Пеняшки 🙂 🙂 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s