Gaspesie – разходка до края на света

Полуостров Гаспези на север граничи със залива Saint-Laurent, на юг – с Ню Бронсуик, разделени от залива Chaleurs, на запад границата върви по устието на реките Patapedia и Mils и на изток гледа към Атлантическия океан. Пресича го най-старата планинска верига на Северна Америка – Апалачите, които свършват малко по-на север в Ню Фаундленд. Най-високия връх на Гаспези е Mont Jacquest-Cartier – 1258 м. и се намира в националния парк Гаспези, най-голямото езеро е Matapedia, дължината му е около 20 км. Столица на района е град Гаспе. 1534 година именно там Жак Картие акостира на земите на Северна Америка, слага огромен кръст и обявява земята за собственост на краля на Франция. Подобни кръстове могат да се видят на десетки места на полуострова, извисяващи се над океана и бездните. Името Gaspé произхожда от езика Mi’kmaq – и означава „края на земята”. Разхождайки се по скалистите му брегове наистина ни обзе чувството, че там свършва света.

d0b7d0b0d181d0bdd0b5d0bcd0b0d0bdd0b5-d0bdd0b0-d186d18fd0bb-d0b5d0bad180d0b0d0bd-20032009-134523bmp1

Северния бряг, парка Forilon и Cap Bon Ami:

В парка кошчетата са специални – против мечки:

Стотиците морски звезди по бега:

Като видях Персе отгоре и ми спря дъха от възхита. Там ни подгони невероятна буря, вятър и проливен дъжд, добре, че на следващия ден премина:

Остров Bonaventure

освен, че е забележително красив, е интересен с тюлените си и с колониите от птици, които люпят там пиленцата си. Морето беше бурничко и лодката доста се клатеше, та затова някои от снимките са малко криви. На самият остров направихме едно преход бърз ход 6 км, за да стигнем птичите колонии и да успеем да си хванем последната лодка.

Тюленчетата:

И самият остров:

една лисица си дебне вечерята:

Последните дни ги изкарахме на  къмпинг в гората на Бонавентюр, пускахме се с кану по реката, която се излива с невероятна гледка в Атлантическия океан и 20 км.  с каяк по бързеите, които пресичат изумрудената вода. Гледахме животинките, които срамежливо, като във приказка, притичваха наоколо и птичките, които караха гората да пее, палехме огньове, гледахме падащите звезди… Реката, която никога няма да забравя, беше с най-невероятно изумрудения цвят, който съм виждала. Красота!

cime-adventure-723

Най-странната печка, която съм виждала:

А край този огън, подклаждан в стар казан за топене на китова мас, с превъзходната френска кухня на ресторанта и  няколко китари, имахме няколко незабравими вечери:

Advertisements

One thought on “Gaspesie – разходка до края на света

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s