Ти не правиш така

Пред смаяният поглед на един поет
написах стих на жълт, посърнал лист
и есенния повей го отвя.

Пред смаяният поглед на едно дете
сред парак в люлката му се люлях,
забравила грима и своята печал.

Пред смаяният поглед на един любим
поех на път, къде – не знам,
забравила, че няма връщане назад.

Пред смаяният поглед на часовника
забравих, че годините летят
и няма, няма начин да се спрат.



Advertisements

One thought on “Ти не правиш така

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s