Градът

Булеварди и залези,
бетонни фасади,
електронни звезди,
телевизионни мечти.

Есени чакани,
лета недочакани,
мокри дървета
сред зидове каменни.

Утрини шеметни –
в трамвая ще влезна ли?
Цели, поръбени
с принципи всякакви.

Мръсни порои,
преспи окаляни.
В зноя отровени
мразят се хората.

А помниш ли, имаше
един изгрев чудесен,
звездни мигове в шепите
ми поднасяше с песен.

Във вестника никога
не разказват мечтите ни.
от екрана никога
не ни гледат душите ни.

Върни ми тополите,
върни ми небето.
само там в шепите ти
се събужда сърцето ми.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s