The Mercy Seat – текст Nick Cave, изпълнение – Johnny Cash (превод)

The Mercy seat (Божия престол, също така – електрически стол) Всичко започна, когато дойдоха и ме взеха от дома ми и ме хвърлиха в килията за предсмъртни, за престъпление, за което съм абсолютно невинен, знаете.

По пътя

(Сюрреалистичен разговор с Ди)

Цензурирана

На Ем

Thoughts

Напоследък правя това:

To-do list

- да не забравя хляб за вечеря – да не забравя маслото на колата – да не забравя дрехите от химическото – да не забравя, че те обичам

Едно малко по-различно хайку

На Муки, чиято любима книга е 451 по Фаренхайт

Импресия С(амота)

Когато беше много малка, изоставена от родителите си, беше приютена от стар, самотен, доста саможив и странен старец, който я беше намерил да проси пред една от мисиите в града и нещо в русата й косица, обрамчваща с къдрици мръсното й миниатюрно лице и подплашените й очи, накара сърцето му да се смили и да [...]

Списък на нещата, които да избягваме, когато пишем

откъс от книгата Пинокио & Робинзон Алберто Мангел Неща, които се избягват в литературата – Психологическите особености и парадоксите : убийства, извършени с наслада, самоубийства, извършени с удоволствие. – Необичайната интерпретация на някои текстове и персонажи : женомразието на Дон Жуан и други. – Двойките главни герои, които са твърде различни : Дон Кихот и [...]

Импресия Г(няв)

Пътят ми от работата до вкъщи се извива покрай реката като тънка стрела от усещане, че Господ току-що е създал земята – красива, пълнородна, дал й е дървета да диша, разклонил е вековните им клони според настроението си, постал е пищни зелени ливади, допълнил е мечтанието си с изгреви и залези, с нискостелещи се над [...]

Децата пишат писма до Бог

или колко чиста е детската душа…. – Здравей, Господи. Как вървят нещата при тебе? Как живееш? Как си със здравето? Женя, 2 кл. – Кой духа вятърът? Алик, 1 клас – Ако Ти организираш края на света, кой ще ти се моли? Петя, 4 клас – Небето е синьо, когато си в добро настроение ли, [...]

The Fox and the Little Prince

Малкият принц на български The Little Prince: English Version it was then that the fox appeared. “good morning” said the fox. “good morning” the little prince responded politely altho when he turned around he saw nothing. “I am right here” the voice said, “under the apple tree.” “who are you?” asked the little prince, and [...]

За теб…. and happy Christmas

Dreams That Come True?

След като бях изпаднала във временна кома, днес, малко преди да изгрее слънцето реших да напиша нещо просто ей така… За първи път от много години обичам снега. Някак си е толкова бял и временен, че не ми остава нищо друго освен да го обичам. За първи път от много години не давам пет пари [...]

Дъжд

Навън валеше дъжд и сякаш всичко се разтапяше в него – ставаше безформено, влажно и безлично. Уличните дървета натежаваха от напора на небето, което се опитваше да потопи света в сивотата си. Топлината умираше, простреляна от развилнелите се капки. Разхождах се самотна под сивият дъжд в един сив град. В душата ми беше сиво, мислите [...]

Възлюбена

През живота ми две книги са ме потрисали дълбоко, из основи, като земетресение от 8-ма степен. Първата беше “Последното изкушение” на Казандзакис преди десетина или повече години. Току-що затворих последната страница на втората – “Възлюбена” на Тони Морисън. Мислех да напиша нещо за книгата, но впоследствие реших, че въобще не ми е по силите. Книгата [...]

Димана Данева

Чуваш ли ме – викам срещу вятъра, – Чуйте! – Викам с вдигнати ръце: Хора, дето нийде нищо нямате, ето ви го моето сърце! … -Чуваш ли ме?-викам срещу вятъра- Чуват ли ме всичките сега? Малко думи трябват между хората да са близки в цялата земя! С учудване установих, че за една от любимите ми [...]

Just some Jazz

Недялко Йорданов

Когато ми е пролетно-закачливо, около мене пръхти тилилейското стихче на Недялко Йорданов, и всичко наоколо като че ли се смее, гъделичкано от щастие: Там в тилилейската, там във злодейската гъсто гъстейска гора страннно чудовище има леговище скрито в една пещера. Стъпва със лапища…Спъва се в трапища. В трънища и във бодли. Скъса си вече всички [...]

На колко оценяваме живота си

Замислих се тези дни, че обикновено,  когато сключваме застраховка живот, тя е на стойността на ипотеката на къщата. Оценяваме живота си колкото една къща. Малко тъжно е това…