Мъжът, който не знае как да обича

Той винаги идва безшумно.
Той винаги тръгва безшумно.
След него остават тихи сълзи,
След него остават мълчаливи мечти.

Прераждане

Понякога
трябва да спреш за малко,
да скъсаш връзките в сърцето си
да забравиш спомените
и грешките си да простиш,
да спреш преди отново да закрачиш,
да пренаредиш душата си,
реките да обърнеш.

Анатомия на едно случване

Той я поглежда
и събужда всички пеперуди,
които спят в стомахът й,
приплъзват се издайнически
под краката й и я понасят.

бъдещето, преди да си тръгна

Разстоянията ограбиха
последната усмивка,
разпаднах се на части
от носталгия и копнежи,
разстрелваха вълните
всички близости.

Обратният път

Когато скиташ из светът,
идва ден, когато
Разхвърлян
е точната дума,
която да опише
състоянието, в което
си попилял чувствата
из континентите
и нямаш дом,
защото обичаш

God counts the tears of women

Sometimes
it’s not bad enough,
to leave,
nor well enough
to stay.

Бог брои сълзите на жените

Понякога
не е достатъчно зле,
за да си тръгна
нито достатъчно добре,
за да остана.

Хаос

Светът е разделен на части.
Едната спи,
а другата гуляе.
Една убива,
другата мечтае.

Знам, че трябва – можеш да си тръгнеш

Искам само да прошепна последно Здравей,
да потъна в очите ти със цвят на летен повей,
да се приютя в прегръдката ти със тръпчив привкус
и с дланите ти да танцувам тих последен блус.

Черна обич

В едно забравено от Бога място
връх на кипарис гони Малката Мечка.
Гръм и ветрове полепват във душата,
окъпано море се смее и преграква.

Молитва преди заспиване

Вода в пустинята.
Суша в морето.
Устни на устните ми.
Длани в дланите ми.
Черно и бяло.

Есен в джобовете

Когато дойде есента
ще нaпълня
левият ти джоб със слънце,
а десният с дъги,
целувките ще прибера
в реверите ти,

Разстояния

Не ме забравяй.
Все още съм тук.
Все още си спомням ръцете ти,
все още си спомням вълните,
които посрещахме,
все още те намирам
в най-имагинерните си състoяния -

Отиде си

Отиде си морето
и корабите
и пръстите,
нежни в мрака,

Не питайте

Не питайте героите
защо умират.
Не се присмивайте
на влюбените,
когато фантазират.

Не искам време да ме лекува

Нищо не знам,
освен, че съм щастлива
и не искам да се връщаш
и не искам да си отиваш.

всички улици си приличат

всички улици си приличат-
два тротoара
и един кръстопът
и дори без тротoарите,
и дори без ъглите
безмълвни стъпки
по тях вървят -

когато си тръгваш

всеки път когато си тръгваш
ноща разпуска коси
и настъпва тъга
затварям очи
не остава нищо след тебе
освен самота
а би могъл да оставиш
поне следа за завръщане

Врата към самотата

Очакването – бавно,
миг след миг,
минута след минута
се слива с твойто аз,
изтича през очите,
сред бръчките в челото
се промъква,

Не трябва

Не мога.
Не трябва.
Не ме гледай.
Посърват очите.
Не бива.

На къде?

На ъгъла на една улица,
в един град,
насред моя живот,
спрях да те питам:

Ноща на желанията

Слънце си играе на криеница.
Звездите се надбягват
и се смеят
между лунни облаци.

Мигът преди да завали

Мигът преди да завали,
когато всичко е притихнало,
небето впива се със сетна сила
в остатъците тишина замряла
и през очакването стича се
една първична капка дъжд,
сумракът бавно прегръща деня,
превръща душата в оголена рана -

Гаражна разпродажба

Пред гаражите и къщите
хората са извадили
за продан спомените,
сложили са цени на душите си,
гледат с отчаяние в погледите -
нека никой не купи
първите две стъпки на детето ми,

Раздяла

Седя и те чакам.
За последен път.
Няма да има дълги нощи очакване.
Само мигове самота.

Луд свят

*На всички невинни деца, загиващи всяка година в безумието на войните.
Тежки стъпки с болка се прескачат сами.
Луд свят вика – накъде ли върви?
Бог се моли, но човек не чува дори -
адът е тази действителност.

Ти не се ли измори?

Изморих се да чакам любовта ти
в летните нощи под звездите.
С ръка, изгаряща в ръката ти
и с тяло, разтопено сред мечтите.

От другата страна на времето

Ще вкарам дъжд в сърцето ти
и меланхолия, малко джаз
и безвъзвратност.

Гари

През нас минават влакове и хора,
на гари спират, пият по кафе.
Раняват ни билетите за някъде във джоба
и галим тъжно поизбеляло кадифе.

Не съм се примирила

Не! Не съм се примирила
с умората, надвила чувствата,
с приятелите, тръгнали
и неоткрили пътя
за обратно връщане.

Непозната

Tя е нежна непозната,
при всяка среща
докосва очите му,
с ръцете, с които нежно
приглажда чорапите
подлудява сетивата му.

Завръщане

Всички пътища водят до тук,
платноходките все са на кея.
И сърцето все ме тегли на юг,
все те викам, докато онемея.

Пристан

Недей тъгува -
дърветата ще бъдат същите
и улиците пак ще те посрещнат,
морето ще разбива пяна в пръстите.

Никога

Не искам да си мой.
Никога.
Само така
винаги ще срещам случайно
зелените ти очите,
за миг втренчени,
преди да погледнат встрани.

Когато си отиваш

Тъжно е,
когато си отиваш
с теб си тръгват
всички други,
тръгвам си и аз.

Цветята на раздялата

В една ваза с цветя
пулсира сърцето ми.
Там има тъга,
там има мечта,
там има и спомени.

скиталски чувства

Поскитах по улици,
далечни като сърцето ти.
Срещнах чакали,
страшни като ръцете ти.

Приспивна песен за дъщеря ми

Сънувай тихо, скъпа моя,
сънувай слънчеви лъчи,
сънувай кос, заспал на двора,
сънувай падащи звезди.

Измислена любов

Как да ти кажа,
че те обичам?
Не виждаш ли-
падат звезди
и спират реки.
Морето-водопад
целува слънцето.
Чуй  шепота
на всичките огньове,
възпламенени от любов.

Ако

Ако не лаят кучета,
ако не блестят тротоари,
ако за хорските думи
всеки забрави.

Бих могла

Бих могла
бих могла да бъда друга,
да загърбя всички ветрове
със стъпките, които винаги ще чакаш
по улиците с твойто име,
през тайната врата на нашите раздели -
да се завърна…

Ти не правиш така

Пред смаяният поглед на един поет
написах стих на жълт, посърнал лист
и есенния повей го отвя.

7 Копчета

При първото копче
мълчанието увисна
и се превърна в светлина.
При второто копче
вратата се затръшна
и разума заключи с вещина.

Градът

Булеварди и залези,
бетонни фасади,
електронни звезди,
телевизионни мечти.
Есени чакани,
лета недочакани,
мокри дървета
сред зидове каменни.

Сънят на лодките

Рибарите си тръгнаха,
а лодките сънуваха,
че са платноходки
с бели крила -
целуваха слънцето,
от вятър погалени.
Танцуваха с рибите.

Залог

Някой залага сърцето ми.
Безсънни нощи
и безпаметни дни.
Комарджии, рулетки,
хвърляш зарове –
кой си ти?