Прегръдка

Понякога просто ми се пишат глупости. Дращят ми се думи, като заврънкулките по тефтерите до телефонните апарати. Нищо конкретно, просто малки триъгълничета, кръгчета и спирали, като фрагментите от деня.

Просякът на времето

Срещнах го в един бар, в който се отбивахме с колегите за по едно след работа. В началото беше просто един мъж, около петдесетте, който пиеше питието си. После стана Мъжът, Който Винаги Седеше в Ъгъла – в полу-тъмнината, на малка масичка, поставена там като че ли точно за него. За известно време беше Самотният [...]

Импресия С(амота)

Когато беше много малка, изоставена от родителите си, беше приютена от стар, самотен, доста саможив и странен старец, който я беше намерил да проси пред една от мисиите в града и нещо в русата й косица, обрамчваща с къдрици мръсното й миниатюрно лице и подплашените й очи, накара сърцето му да се смили и да [...]