Българите в чужбина или опит да се пребори един мит

Постоянно срещам обобщени характеристики на понятието „Българин в чужбина“. Кое от кое по-черногледи, по-нелицеприятни, по-изчерпателни от към лоши качества. И винаги написани от Българи. За други Българи…

Find out who is benefited by Swine flu!

I swear …to Her Majesty Queen Elizabeth the Second…

I swear that I will be faithful and bear true allegiance to Her Majesty Queen Elizabeth the Second, Queen of Canada, Her Heirs and Successors, and that I will faithfully observe the laws of Canada and fulfil my duties as a Canadian citizen.

Днес, след един фасулски тест, десетминутно интервю,

Медицинска помощ през грипен сезон

Обаждам се сутринта на личната лекарка за час,  защото кашлям много лошо и трудно дишам, тя ми казва, че не може да ме приеме, защото няма свободни часове и ме прати в walk-in-clinic.

Отивам в клиниката, където ме посреща огромен знак: FULL, SORRY.

Решавам да не му обърна внимание и смело отивам на рецепцията.

Жената изслуша много любезно обяснението ми през пристъпите кашлица и също толкова любезно и невъзмутимо ми отговори:

- съжалявам, не можем да ви помогнем, сега е грипен сезон, всички клиники са пълни. – След което пусна медицинският съвет на годината:

May I see your ID please?

След като вчера един продавач отказа да ми продаде цигари, защото нямах ID в себе си, и човекът, стоящ на опашката зад мен, когото помолих да ми ги купи също отказа, защото се оказа полицай и според него също нямало как да докажа, че съм в легална възраст за което и след като изчерпах целият си запас от мръсни думи (слава богу – не много голям), за да разберат точно как се чувствам, се замислих.

Прераждане

Понякога
трябва да спреш за малко,
да скъсаш връзките в сърцето си
да забравиш спомените
и грешките си да простиш,
да спреш преди отново да закрачиш,
да пренаредиш душата си,
реките да обърнеш.

Public Enemies

След като прочетох всичките коментари колко тъп бил филмът и т.н. бла-бла, реших и аз да си кажа мнението.
Ако имате IQ поне малко над точката на замръзване – филмът ще ви хареса. Джони Деп и Крисчън Бейл? – шегувате ли се? Просто нещо, което трябва да се гледа. Филмът си има всичко – добра актьорска игра, пистолети, мафия, омраза, амбиции, преследване и не на последно място една красива любовна история. Красива ли казах,? Извинете – прекрасна. От време-навреме в тъмното и в патакламата се губи гой-кой е, ама на кой му пука.
И се запитах – Има ли още истински мъже наоколо? Такива, дето водят долният диалог? I don’t think so! Ако все пак има, да се обадят! Поне ще е успокоително, че съществуват….

Анатомия на едно случване

Той я поглежда
и събужда всички пеперуди,
които спят в стомахът й,
приплъзват се издайнически
под краката й и я понасят.

Честит първи сняг

Навън прехвърчат някакви гаднички белички нещица и ми навяват топли мисли, като например да се мушна в леглото, да се завия през глава и да се измъкна от там, когато дойде пролетта.
Ние защо не спим зимен сън? Би било толкова удобно….

Дъжд

Навън валеше дъжд и сякаш всичко се разтапяше в него – ставаше безформено, влажно и безлично. Уличните дървета натежаваха от напора на небето, което се опитваше да потопи света в сивотата си. Топлината умираше, простреляна от развилнелите се капки.
Разхождах се самотна под сивият дъжд в един сив град. В душата ми беше сиво, мислите ми бяха сиви и единственото желание бе да се разпадна, за да изчезне самотата.

бъдещето, преди да си тръгна

Разстоянията ограбиха
последната усмивка,
разпаднах се на части
от носталгия и копнежи,
разстрелваха вълните
всички близости.

just don’t talk

don’t talk…

то май нищо друго не остава, след като всичко, което казваш няма значение и нищо не променя. Или как да промениш нещо/някой, което не иска да се промени или не разбира, че трябва да се промени? Just forget about it …

Обратният път

Когато скиташ из светът,
идва ден, когато
Разхвърлян
е точната дума,
която да опише
състоянието, в което
си попилял чувствата
из континентите
и нямаш дом,
защото обичаш

God counts the tears of women

Sometimes
it’s not bad enough,
to leave,
nor well enough
to stay.

Борбата е жестока :)

Бог брои сълзите на жените

Понякога
не е достатъчно зле,
за да си тръгна
нито достатъчно добре,
за да остана.

Хаос

Светът е разделен на части.

Едната спи,
а другата гуляе.
Една убива,
другата мечтае.

Знам, че трябва – можеш да си тръгнеш

Искам само да прошепна последно Здравей,
да потъна в очите ти със цвят на летен повей,
да се приютя в прегръдката ти със тръпчив привкус
и с дланите ти да танцувам тих последен блус.

Черна обич

В едно забравено от Бога място
връх на кипарис гони Малката Мечка.
Гръм и ветрове полепват във душата,
окъпано море се смее и преграква.

Молитва преди заспиване

Вода в пустинята.
Суша в морето.
Устни на устните ми.
Длани в дланите ми.
Черно и бяло.

Есен в джобовете

Когато дойде есента
ще нaпълня
левият ти джоб със слънце,
а десният с дъги,
целувките ще прибера
в реверите ти,

Разстояния

Не ме забравяй.
Все още съм тук.
Все още си спомням ръцете ти,
все още си спомням вълните,
които посрещахме,
все още те намирам
в най-имагинерните си състoяния -

Pearl Jam – Love Reign Over Me

Като две вълни

Като две вълни се разминаваме,
разбиваме се с пяна във ноща
търсиме се, викаме, не спираме
загубили в безкрая любовта.

The pocket mod

For those of you, who like to be well organized, there is a very useful gadget – just choose, print and fold to have something smart and cute in your pocket

The pocket  mod

Приказка за лека нощ

Отворих вратата и влезнах -
бе замък от виенско стъкло,
погледнах, с очите примигнах,
повярвах, че за мен е било.

Отиде си

Отиде си морето
и корабите
и пръстите,
нежни в мрака,

Не питайте

Не питайте героите
защо умират.
Не се присмивайте
на влюбените,
когато фантазират.

Не искам време да ме лекува

Нищо не знам,
освен, че съм щастлива
и не искам да се връщаш
и не искам да си отиваш.

Just some Blues

стрелкичката горе, за да чуеш Memphis Slim, трябват ти още две ледчета да потракват в чаша с бърбън, няколко трептящи свещи за настроение, черешова цигара (по желание) и разбира се, някой да слуша заедно с теб 

Възлюбена

През живота ми две книги са ме потрисали дълбоко, из основи, като земетресение от 8-ма степен.
Първата беше „Последното изкушение“ на Казандзакис преди десетина или повече години.
Току-що затворих последната страница на втората – „Възлюбена“ на Тони Морисън. Мислех да напиша нещо за книгата, но впоследствие реших, че въобще не ми е по силите. Книгата си има съвсем заслужени награди Пулицър и Нобелова награда за литература, а аз се чудя как не съм я чела до сега?

всички улици си приличат

всички улици си приличат-
два тротoара
и един кръстопът
и дори без тротoарите,
и дори без ъглите
безмълвни стъпки
по тях вървят -

когато си тръгваш

всеки път когато си тръгваш
ноща разпуска коси
и настъпва тъга
затварям очи
не остава нищо след тебе
освен самота
а би могъл да оставиш
поне следа за завръщане

Врата към самотата

Очакването – бавно,
миг след миг,
минута след минута
се слива с твойто аз,
изтича през очите,
сред бръчките в челото
се промъква,

Лятото в моя двор – част втора

В първата част разказах за птиците наоколо, тази част я посвещавам изцяло на моите луди четирикраки приятели – катериците В двора ми са 4 вида: червена, летяща, сива и черна като последните два вида са най-много и са почти домашни любимци.

Катериците имат няколко цели в живота. И те са:  Да ядат. После да ядат. И… пак да ядат! Колкото повече, толкова повече…. Ако случайно не могат да изядат нещо, то могат да го трупат някъде. Всъщност – навсякъде – между цветята, в дърветата на огнището, в хралупите на дъветата, в свивките на клоните… Крие се всичко! Когато и последният комат или ядка се скрият, се почва обрато търсене (къде по дяволите заврях тоя залък!) и поетапно изяждане на запасите. Как си намират покритите запаси не ме питайте – идея си нямам, но предполагам, че всичко опира до системно  и педантично претършуване на периметъра. Шансът да забравиш храна навън и след час-два да си я намериш на същото място клони към нула. Шансът да я намериш на другия ден е causa perduta. Обожават да крадат семките на птиците, особено когато в менюто присъства слънчоглед .И да – прасковите си ги белят много старателно, преди да ги изядат, извинете, няма да се излагаме, това е кражба с финес!

Canada Day Fireworks – Ottawa Parliament Hill

The July 1 holiday was established by statute in 1879, under the name Dominion Day. On June 20, 1868 a proclamation issued by the Governor General, Lord Monck, enjoined and called upon all Her Majesty’s loving subjects throughout Canada to join in the celebration of the Anniversary of the formation of the Dominion of Canada on the 1st of July, 1868. This proclamation, a copy of which is attached, was published in the Canada Gazette on Saturday, June 20, 1868.

More at Canadian Heritage – Dominion Day

Не трябва

Не мога.
Не трябва.
Не ме гледай.
Посърват очите.
Не бива.

Лятото в моя двор – част първа

Лятото тук е вълшебно и пълно с живот, а едно от любимите ми занимания е да си седна на патиото с голяма чаша кафе, да гледам карасотата наоколo, да слушам птиците и да се смея на лудориите на животинките

На къде?

На ъгъла на една улица,
в един град,
насред моя живот,
спрях да те питам:

Ноща на желанията

Слънце си играе на криеница.
Звездите се надбягват
и се смеят
между лунни облаци.

Мигът преди да завали

Мигът преди да завали,
когато всичко е притихнало,
небето впива се със сетна сила
в остатъците тишина замряла
и през очакването стича се
една първична капка дъжд,
сумракът бавно прегръща деня,
превръща душата в оголена рана -

Bulgarians in Canada

BULGARIANS have been arriving in Canada ever since the turn of the century. Most of the early newcomers were young men who had come, not as permanent immigrants, but as sojourners intending to return to their homeland. Overseas migration was a popular way for single and unaccompanied married men to make a living and fulfil their continuously rising expectations. The men had come to work – and work they did. As railroad navvies and road construction workers, they helped to create the infrastructure of Canada’s ground transportation system. Working in mines, factories, paper and textile mills, they also helped to ensure the rapid development of Canada’s industrial life and economy. This period of migration was interrupted by the Balkan Wars (1912-13) and the First World War. (Bulgaria supported the Central Power states of Austria, Germany, and Turkey.)

Гаражна разпродажба

Пред гаражите и къщите
хората са извадили
за продан спомените,
сложили са цени на душите си,
гледат с отчаяние в погледите -
нека никой не купи
първите две стъпки на детето ми,

Изкуството, балансът и гравитацията

Изкуството на балансиране на камъни е известно на човечеството от древни времена по всички краища на земята. В Азия – Япония, Тибет и Южна Корея са използвани като стилистични превъплащания на божества, и са били обект на молитви. В Еврпа се срещат на много места – Чехия, Италия, Англия и т.н. и имат различно предназначение – като религиозни обекти или за означаване на места, олтари, посоки. Като цяло е трудно да се проследи историята им, предвид крехкият баланс на структурите им.  В Канада балансираните скулптори произлизат от ескимосите инуити и се наричат inukshuks (произнася се иноокшооик).  Скалните скулптори са издигани във формата на човек по най-северните брегове на Канада, също по най-важните за инуитите места като пътеводители или маркери. Поставяни са също като заместител на човек по пътя на миграция на елените Карибу, което е помагало на лова.

Раздяла

Седя и те чакам.
За последен път.
Няма да има дълги нощи очакване.
Само мигове самота.

Луд свят

*На всички невинни деца, загиващи всяка година в безумието на войните.

Тежки стъпки с болка се прескачат сами.
Луд свят вика – накъде ли върви?
Бог се моли, но човек не чува дори -
адът е тази действителност.

Ти не се ли измори?

Изморих се да чакам любовта ти
в летните нощи под звездите.
С ръка, изгаряща в ръката ти
и с тяло, разтопено сред мечтите.

От другата страна на времето

Ще вкарам дъжд в сърцето ти
и меланхолия, малко джаз
и безвъзвратност.

Гари

През нас минават влакове и хора,
на гари спират, пият по кафе.
Раняват ни билетите за някъде във джоба
и галим тъжно поизбеляло кадифе.

Не съм се примирила

Не! Не съм се примирила
с умората, надвила чувствата,
с приятелите, тръгнали
и неоткрили пътя
за обратно връщане.

Димана Данева

Чуваш ли ме – викам срещу вятъра, -
Чуйте! – Викам с вдигнати ръце:
Хора, дето нийде нищо нямате,
ето ви го моето сърце!

…

-Чуваш ли ме?-викам срещу вятъра-
Чуват ли ме всичките сега?
Малко думи трябват между хората
да са близки в цялата земя!

С учудване установих, че за една от любимите ми български поетеси Димана Данева е писано много малко, а след единствената й публикувана книга през 1983 г. – „Малко думи трябват между хората“, събрала нейни стихове, разкази, лични дневници и спомени на другите за нея – почти нищо. Затова реших да споделя част от невероятната й поезия, в която има толкова доброта и човечност, толкова много, че са достатъчни за всички на тази земя. Тя умира едва 27 годишна 1946-та година след тежко и продължително сърдечно заболяване.